УЧРЕДЯВАНЕ НА СЛАВЯНСКОТО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

Славянското дружество е едно от най-старите дружества в България. Учредителното събрание в състав от 57 членове се провежда на 4 декември нов стил, стар стил 21 ноември 1899 г. в столичното училище „Патриарх Евтимий” и привлича разнороден състав от симпатизанти. Между учредителите се открояват герои от национално-освободителните борби, както и непосредствени участници в Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. налагат се възпитаници на руските учебни заведения, а също така и завършили университети в западни славянски държави и различни други страни на Европа.

За почетен председател е избран търновският митрополит Климент (Васил Друмев), а за председател – Илия Куртев, опълченец, деец на съединението и на Сръбско-българската война, участник в борбите за освобождението на Македония. За подпредседател е избран е избран Петър Генчев, за секретар – Борис Мандушен, за касиер – Иван Чавдаров, а за съветници Игнатий Рилски, Костадин Апостолов и Пантелей Танев.   

                        1 

Текст на снимка: Търновският митрополит Климент (видният писател, общественик и духовник Васил Друмев) е избран за почетен председател на новосъздалото се Славянско дружество в България.  

Избрана е комисия в състав Игнатий Рилски, К. Апостолов, П. Генчев, Д. Тошков, А. Кантарджиев и Б. Мандушен, на която се възлага да изработи проектоустава за предстоящата дейност на Славянското дружество. За модел на проектоустава е предложен уставът на Славянското благотворително общество в Санкт-Петербург. Подготвеният окончателен вариант, съобразен с опита на останалите славянски страни, е приет на специално заседание, проведено на 19 декември 1899 г.

Учредяването на Славянското дружество в България се посреща добре от страните на славянския свят. Навременното му основание се възприема възторжено и от граф Николай Игнатиев, който по онова време е председател на Славянското благотворително общество в Санкт-Петербург. Докато печатът във Франция и Англия информира своите читатели за събитието в България, без да прави оценка, в Берлин един от вестниците твърди, че в появата на дружеството имало „пръст руското Славянско общество, чиято цел е известна, но тя едва ли ще бъде постигната в България” .

Масовизирането на Славянското дружество обаче опровергава песимистичните прогнози на немския журналист, изпълнен с антиславянска ненавист. Петдесет и седемте членове, които провеждат учредителното събрание нарастват във възходяща степен: през 1902 г. те нарастват на 349 души, 1903 г. –  на 809 души, 1904 г. –  на 906 души, 1905 г. –  на 1174 души, 1908 г. –  на 1348 души, 1909  г. –  на 1620 души, 1910 г. – на 1902 души, 1911 г. –  на 1546 души, 1912 г. –  на 1550 души, 1921 г. –  на 2458 души, 1922 г. –  на 2560 души, 1923 г. –  на 3120 души, 1924 г. –  на 3291 души

Най-малко четири основни фактора обуславят успехите на Славянското дружество. Първият фактор е високият авторитет на председателите и членовете на Управителния съвет на организацията. Вторият фактор е силата на славянската идея като обединяващ и мобилизиращ и мобилизиращ двигател, а третият – активната дейност на многобройните сътрудници, които с високата си професионална квалификация подпомагат масовизацията на славянските идеи. На последно място по ред, но не и по значение, идват многовековните връзки и взаимопомощ между славянските народи като цяло.

В последователен ред председатели на славянското дружество са били представители на интелектуалния елит на България, а именно: Великотърновският митрополит Климент

(Васил Друмев), Иван Евстатиев Гешов, проф. Ст. С. Бобчев, акад. Методи Попов, проф. Л. Радулски, акад. Емил Георгиев, проф. д.и.н. Стоян Радев. През 1901 г. за членове на Управителния съвет са избрани полк. Радко Димитриев, П. Мусевич Борилов, Иван Вазов, Димитър Аблански, Йеромонах Йосиф, Я. Митрошинов е П. Танев. Сред като на 10 март 1902 г. за председател е избран Иван Вазов, а за подпредседател Ст. Л. Костов, членове на настоятелството стават полк. Радко Димитриев, Ст. С. Бобчев, Ат. Дуков, Иван Д. Цонев, Иван Д. Иванов, Юрдан Наумов и Климент Спространов.

Сред актива на дружеството блестят имената на Алеко Константинов Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Т. Г. Влайков, П. Ю. Тодоров, проф. Боян Пенев, Христо Г. Данов, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Балабанов, проф. Марин Дринов,  проф. Васил Златарски, проф. Димитър Агура, акад. Александър Теодоров-Балан, проф. Атанас Митов, проф. Д. Ораховац, акад. Кирил Братанов, чл. кор. Борис Спасов, акад. Петър Динеков, акад. Димитър Ангелов,  проф. Живко Сталев, проф. Иван Ненов, проф. Вл. Кутиков, акад. Радой Попиванов, проф. Кирил  Григоров и много други

Навлязло във второто столетие на своето плодотворно съществуване, то е неразделно свързано с развитието и усъвършенстването на обществените отношения и на славянската идея в нашата родина. Дружеството носи дух от духа, кръв от кръвта и сърце от сърцето на българската нация, страда с нейните страдания, радва се с нейните радости, тъгува с тъгите на България, бленува с нейните блянове. Запазило своя идентитет през изпитанията на времето, преминало невредимо през последната военна катастрофа на Стария континент, Славянското дружество се движи напред с безспорен стабилитет, с нарастнал обществен авторитет. С разширени международни връзки. Задачите, които решава дружеството се определят от характера му на независима, родолюбива, славянолюбива, благотворителна, културно-просветна организация.