ТВОРЧЕСТВО, КОЕТО ВНУШАВА ДЪЛБОКО НРАВСТВЕНО ЧУВСТВО

150 години от рождението на писателя и общественика Тодор Г. Влайков

1

Академик Михаил Арнаудов казва за писателя Тодор Г. Влайков: „Без да стана сух моралист, Тодор Влайков успява да ни внуши едно дълбоко нравствено чувство при картините си от българския живот.” А самият Тодор Влайков в своята политическа публицистика, която не е загубила своето значение и днес, има следните редове: „Народът трябва да се просвещава; един непросветен народ е враг на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях”.

Роден на 13 февруари 1865 г. в Пирдоп в семейство, съхранило патриархалните традиции, които оказват силно влияние върху оформянето на мирогледа му. Баща му не оставял семейството в нужда, защото не се боял от работата. Майка му била същински тип на примерна българската домакиня и жена. Отличавала се със своята кротост, женственост и любвеобилност. По инстинкт и духовно родство Тодор е бил по-близък с майка си, отколкото с баща си.

В родния си град Влайков е учил до втори клас – това е било през 1876 г.  и събитията му попречили да продължи учението си другаде. През 1878-1879 г. постъпва в Софийската гимназия, където наред с уроците, намирал време да чете и произведенията на руските класици – Пушкин, Лермонтов, Гогол и Тургенев.

Повишеният интерес към литературата сближава Влайков с д-р Кръстев, Никола Висковски и Никола Минковски, с които образуват литературен кръжец, където четат книги и следят периодични издания.

През 1888 г. Тодор Влайков завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет, където е изпратен да се учи от тогавашния министър-председател Петко Каравелов. След завръщането си от Русия, в хармония с народническите си настроения, Влайков става главен учител в Трето класно училище в Пирдоп, а по-късно учителства в Търновската гимназия и Софийската мъжка гимназия, където преподава руски и български езици.

През 1891 г. Тодор Влайков написва читанките за II, III и IV отделения. През този период сътрудничи и печата разкази и стихове в различни списания и вестници. В своето литературно творчество.той е истински реалист в нашата литература. Неговата жажда да проникне в глъбините на човешкото сърце е пропита от любов към човека и живота, от съзнанието за дълг към ближния и към обществото.

В произведенията „Ратай”, „Дядовата Славчова унука”,  „Стрина Венковица и снаха й”, „Детенцето на кака Дона”, „Леля Гена”, „Седянка”, „Житието на една майка” и още много други Влайков търси човека и неговите страсти, морала на средата, но заедно с това и вечната драма на човешкото съществуване – борбата на човека за добруване.

Тодор Г. Влайков, известен още с псевдонима си Веселин, е голям български писател, общественик и политик. Той е основател и председател на Българския учителски съюз (1895). От 1900 г. е действителен член на българското книжовно дружество (БАН). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. Народен представител е в Петото Велико Народно събрание и в XII, XIII, XVIII, XX, XXI и XXII Обикновени Народни събрания.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в село Мирково първата българска кооперация – Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало”.

Тодор Влайков умира на 28 април 1943 г. в София. В знак на признателност и уважение към неговото дело името му носят улици, читалища, библиотеки и други обществени обекти. В родния му град Пирдоп в негова чест са издигнали величествен паметник.

Асен Георгиев  (от сборника „Славянски календар 2015”, издание на Славянското дружество в България)