СЪЗДАТЕЛИТЕ НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

                           1

Братята Кирил и Методий са родени в Солун, Византия (днешна Гърция) в семейството на високопоставения военен управител Лъв и съпругата му Мария. Смята се, че братята имат славянско потекло по майчина линия. Според историческите източници Лъв и Мария имали общо 7 сина. Бащата починал рано и децата преминали под попечителството на своя чичо – логотета Теоктист, много влиятелна личност в империята. Той се смята за един от основателите на прочутата Магнаурска школа, в която  учили царските деца и синовете на аристократите.

По-малкият брат Константин (известен като Константин-Кирил Философ) от ранна възраст показал удивителни способности и наклонности към философията и поезията. През 843 г. той заминал по покана на чичо си в Константинопол, за да продължи образованието си в Магнаурската школа. Методий станал управител на административна област недалеч от Солун.  По време на следването си Кирил проявил големи дарования, които не останали незабелязани. Той получил предложение да стане преподавател по философия в престижното учебно заведение и получил прозвището Философ.

Младият Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините, в Багдадския халифат.

През 860 г. той е изпрател на втора мисия – при хазарите. При това пътуване Кирил взима със себе си и своя брат  Методий. По време на тази мисия двамата братя се установяват в град Херсон (недалеч от днешния град Одеса). Това пребиваване е свързано с откриването на мощите на един от най-ранните дейци на християнската църква Св. апостол Климент Римски – първосвещеник на християните в още езическия Рим. Св. ап. Кливент е  бил епископ на Сердика (днешна София), по-късно станал един от първите римски папи.

През 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил Философ и Методий започнали подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават – старобългарския. Става въпрос за Глаголицата, която е завършена окончателно през 862-863 г. Основните елементи на новото писмо са кръстът, триъгълникът и  кръгчето. Кръстът е символ на християнството, триъгълникът – на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността.

Световната наука отдавна е доказала, че старобългарският език през IX-XI век е бил книжовен език не само в България, но и в Чехия, Южна Полша, Моравия, Словакия, Сърбия, Русия, Румъния, Молдова.     

Светите братя Кирил и Методий защитават правото на славяните да пишат на своя език със своя азбука и да бъдат преведени Свещените писания на него, за да бъдат разбрани от хората. По това време Рим и Византия признават за свещени само три езика – гръцкия, латинския и еврейския. 

През 863-867 г. Кирил и Методий  нова мисия – отиват  във Великоморавия. Инициатор на моравската мисия бил моравският княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като създаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. Византийските управници удовлетворили молбата на Ростислав изтъкнатите вече мисионери Кирил и Методий.

Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянската църка и училище, да разпространяват славянската писменост.

Солунските братя са канонизирани за светци заради превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като старославянски език) и разпространяването на християнските идеи сред ранновековните славяноезични народи. Титуловани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II с апостолическо послание ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като част от Светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.