РУСИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ

1

Проф. Орлин Загоров, зам.-председател на Славянското дружество в България

Днес сме свидетели на опасен за бъдещето на обединена Европа синдром. Той подхранва основните тенденции, изключително опасни за цялото човечество и особено за Стария континент. Това вдъхва нов живот на Североатлантическия алианс и поощрява агресивни стратегии, чиито първи жертви се оказаха много страни, в това число и нашата страна. Набързо бяха вкарани в НАТО славянските страни Полша, Чехия, Словения, България. Под негов протекторат са поставени Босна и Херцеговина и Македония.

За да  заслужат благодеянието на своите господари, послушни правителства допускат  върху територията на държавата, без при това да се интересуват за волята на народа, да бъдат разположени чужди военни бази и бойна техника в опасна близост до руските граници. Повечето от лидерите на тези страни  одобряват натовските бомбардировки над Югославия и Косовската криза. Участват във военни акции под командването на НАТО в близки и далечни държави. Крайната цел на тази стратегия е установяването на някаква перверзна форма на държавно-партийно олигархичен капитализъм, който постоянно задълбочава основния порок на потребителската цивилизация – социалната несправедливост и политическата нестабилност. Като основание за тази авантюристична политика се посочват защитата срещу тероризма и необходимостта от демократични реформи. А всъщност светът се сблъсква с възраждането на колониалната система. Известно е, че социалистическите революции от началото и средата на ХХ век доведоха до нейното разпадане. Впрочем същността на тази агресивна политика не е нищо друго освен чрез подкупна местна икономическа и политическа олигархия да се доунищожи и разграби постигнатото от социалните демокрации и плодовете на съзидателния патос на народите в тези страни.

Съществуват множество исторически и социокултурни механизми, които са способни да предотвратят дълго подготвяния апокалипсис. От Оуен, Шпенглер, Тойнби през Сорокин, Арон, Атали, Фукуяма до съвременните футуролози Бреандър, Корниш и др., т.е. повечето от авторитетните изследователи на световната и европейската история са убедени, че западната потребителска цивилизация не може да реши фундаменталните човешки проблеми. Алтернативата на това се съдържа в славянската духовност. В този контекст заслужава да си припомним мисълта на великия руски писател и хуманист Ф. М. Достоевски, че „славянската идея дава възможност за разрешаване на съдбата на човечеството и Европа”. Според повечето изследователи на бъдещето, такава цивилизация може да се утвърди в резултат на обединението на Запада и Изтока, не толкова като раса и етнотип, колкото като духовност, ценности, начин на мислене и начин на живот. Славянските народи имат превъзходно географско положение да осигурят междуматериковата връзка, която да подхранва хуманистичните идеали на културата. Те притежават и друго, което е дефицитно в неолибералната пазарна конкуренция на Запада – съзидателната енергия, толерантността, човешкият сговор и хуманистични идеали на културатата.

Рухването на системата на международното право забива клин в европейската интеграция. И може да се каже, че важна роля за това играят реваншистките амбиции на източноевропейската десница, която обслужва кръстоносния поход за реставрация на неолибералния модел на развитие. Това създава обстановка за нова конфронтация на Стария континент. Свидетели сме на разрушителната автономизация в Македония, Косово, Сърбия и други страни в името на имагинерни човешки права. Това е опасен рецидив от политиката на „балканизация”. Редица области, населявани от славяни, са обект на интензивна деславянизация. България от център на славянската християнска цивилизация в миналото, утвърдила се, по израза на акад. Лихачов, като „държава на духа”, постепенно се отдалечава от своята православно-славянска духовна орбита. Възражда се синдромът, станал причина за неосъществената цяло хилядолетие идея за единна Европа. Известно е, че той се корени в постоянното противопоставяне на двете й части, въпреки генетичната неделимост на общата европейска култура. И още нещо, много съществено: почти винаги Западната половина се опитва да осъществява тази идея за сметка на Изтока. А всъщност, за изграждането на общата културна идентичност, покриваща цялото европейско духовно пространство, съществена роля играе приносът на всеки от народите, населяващи континента. От началото на ХХ век Русия се утвърждава като катализатор на революционни процеси не само в Стария континент, но и в целия свят.

Впрочем, винаги, когато се предприемат различни стъпки към европейското обединение, това дело се оказва в ръцете на сили, които се опитват да го подчинят на непосредствените интереси на определено малцинство, без мисъл за общоевропейска перспектива и шансовете на идните поколения. От друга страна е очевидно желанието на милиони хора за обществено устройство, гарантиращо справедливо разпределение и разумно използване на плодовете на културата в интерес на цялото общество. Това особено осезателно се чувства след Втората световна война, когато хуманистите от цял свят възприемат идеята за нов световен ред, за задължението на човешкия род да остави на идните поколения един по-добър свят. Европа има перспективи на надеждна геополитическа сила единствено като гарант за утвърждаването на свят, моделиран според хуманистичните идеали на Ренесанса и Просвещението. Този нов свят напоследък се свързва с устойчивото развитие, съчетано с научно-техническия прогрес, донесен от западната индустриална революция и идеята за социална справедливост, провъзгласена от източната духовност. Само на тази основа обединена Европа ще изпълнява своята историческа мисия. Това предполага в рамките на ЕС да се утвърди модел на обществено устройство, способно да премахне противопоставянето между полюсите на богатството и бедността, на възвеличаването на охлокрацията и унижението на демокрацията.

От тази гледна точка е обяснима нарастващата съпротива срещу агресивната политика на САЩ, срещу предателското поведение на техните  подкупни слуги в Източна Европа в подкрепа на изолиране на Русия като ядро на славянската духовност и преместване към границите на Русия на военни бази и бойна техника. Всъщност агресивната политика на Запада начело със САЩ срещу Русия и славянския свят е отговор на тяхната инициатива за превръщане на обединена Европа в универсална цивилизационна матрица с обща културна идентичност, която съчетава в себе си единството в многообразието, в което винаги отделните нации светят със собствена светлина, обогатена с непреходните ценности на сътрудничеството и взаимопомощта. В този смисъл славянският свят разполага с неограничен потенциал за устойчиво развитие. Известно е, че Русия направи първата крачка с предложението за „Велика Европа – от Лисабон до Владивосток”. Това представлява непреодолимо препятствие срещу желанието за превръщане на Европа в „голяма шахматна дъска”, по която световната олигархия може да размества фигурите на своите егоистични цели, обричайки милиони хора от тази част на света на невиждана досега материална и духовна мизерия. Вместо да прояви своята далновидност, за да се види, че борбата за обединена Европа е искрена и служи на европейската мечта, Западът реши да превърне Стария континент в зона на неоколонализъм и насилствено налагане на дивия капитализъм, в плацдарм за световен хегемонизъм.

Междувременно в редица европейски страни, за огромни маси от населението не беше трудно да се забележат отрицателните и опасни за бъдещето на човечеството последици в  резултат на безкритичното им отношение към атлантическата доктрина и свързания с нея културен империализъм.  Така се появява феноменът изкореняване на европейската идея, едно от  най-светлите творения на ранното източно Възраждане и европейските Ренесанс и Просвещение. Историята достатъчно убедително показва как този феномен неизбежно води до промяна в духовната матрица на народите, останали дълго време под чуждо владичество. Ярко потвърждение на тази истина е историческата съдба на редица славянски народи.

Сериозно предизвикателство пред славянската и европейската мечта следователно е липсата на адекватен цивилизационен избор на Европейския съюз като еманация на европейската мечта.

Особено опасно би било желанието на отделни корумпирани политици и политически образувания да наложат собствената си привързаност към потребителската цивилизация като цивилизационен избор на нацията. Въпросът е прекалено сериозен, за да се съгласят народите с тази спекулация.

Ярък сигнал за това бе заключението на водещите руски политици, които подчертават, че Русия днес е в процес на утвърждаване на своята автентична цивилизационна идентичност. Некоректни и цинични са очакванията Русия да се постави пред дилемата: или да се присъедини към готовия западен модел, или да бъде захвърлена във варварската тъмнина. Като велика, силна и богата държава, Русия своевременно реши по кой път да продължи, насочвайки се към евразийския проект като алтернатива на колониалната политика на САЩ и неговите съюзници. Но за малките държави самостоятелният избор се оказва почти невъзможен поради грубия и агресивен натиск от страна на САЩ и ЕС, чрез лумпенизиране на националния им елит, който се чувства комфортно в условията на реставрираните капиталистически обществени отношения.

Милиони хора по целия свят все по-настойчиво потвърждават своя избор в полза на хуманистичната цивилизация като единствена алтернатива на съвременната покварена цивилизация. Това, впрочем, представлява обективна основа на нарастващата роля на евразийската идея за укрепване на революционната солидарност на милиони хора от цяла Европа и Азия. Това е резултат от осъзнаването на историческата истина, че човечеството живее в епоха, която носи в утробата си една велика, с космически величини трансформация. Тя е призвана да възстанови нарушената хармония в света, разрушените мостове, които свързват материалното и духовното начало у Човека. Човечеството се намира пред своя „Рубикон“. То трябва или да оцелее, за да се развива по-нататък, или да загине.

Това предполага да прогледнем, да проумеем и осъзнаем новата истина за своя и за идните поколения утрешен ден. За тази цел е необходимо обладалата цялото човечество разрушителна енергия да се трансформира в съзидателна сила, в могъща творческа енергия. Тази трансформация предполага ново съзнание за отговорност пред неизбежния апокалипсис на човешкото битие. Тази духовна обнова, тази радикална трансформация на порочността в благоразумие като най-глобалният от всички глобални проблеми на съвременната епоха, най-убедително се чувства в страните в Евразия като Русия, Китай, Индия, и други страни, осъзнали дълбокия смисъл на цивилизационния си избор, който искат да завещаят на идните поколения.

Срещу това стои един свят, който се измъчва в агонията на остарял икономически подход, защото се основава на „умиращи“ (по израза на проф. Питър Дракър), отдавна обезсмислени продукти, услуги, пазари или процеси, които поглъщат цялата мощ на икономиката, изтощавайки я всеки миг. По този начин човечеството продължава с най-трудната и най-безполезна дейност – да предпази трупа от вмирисване. На този свят от другия полюс е изчерпана енергията за трансформиране на общественото съзнание, защото той трябва да накара богатите да се откажат от сегашния начин на живот, от преследване на хедонизъм и корнукопия. Както пише известният анализатор Збигнев Бжежински в своята книга „Извън контрол“: „Промяната може да настъпи само благодарение на дълбока преоценка на фундаменталните убеждения, ръководещи социалното поведение и впоследствие осъзнаване на необходимостта от едно всеобщо споделено понятие за смисъла на добрия живот.“

Става все по-очевидно, че понятието „за смисъла на добрия живот” започва да се формира и постепенно се превръща в реален израз на волята на съвременното човечество за замяна на порочния модел на обществен живот, който допуска постоянното задълбочаване на пропастта между богатството и бедността като неизбежен и неизличим порок на капиталистическия начин на обществен живот от неолиберален тип.

В името на тази свята идея патриотичните и хуманистично настроените сили в България все по-решително издигат своя глас на съпротива срещу въвличането на страната ни в авантюристичните  империалистически планове на САЩ и техните послушни слуги в ЕС чрез настаняване на военни бази и бойна техника на НАТО в непосредствена близост до държавните граници на Русия. Особено смущаващо е, че всичко това се прави зад гърба на българския народ, а управляващият елит се държи като представители на колониални сили, които се готвят да превърнат страната ни в бойно поле чрез предизвикване на военен сблъсък с Русия. За да притъпят съвестта и чувството за достойнство на народа колониални еничари денонощно обработват общественото съзнание чрез внушения, че Русия се готви за война срещу България и другите бивши съюзници от Източна Европа, с което се превръща в заплаха за тяхната независимост и суверенитет.

Огромната част от българския народ и неговата родолюбиво настроена интелигенция все по-ясно и еднозначно изразяват своята решимост, че никога няма да се примирят с това оскверняване на българския национален дух, защото знаят от историческата памет на своите предци, че братските чувства към Русия, към руския народ и руската култура са се превърнали в съществена част на българското светоусещане, а  приятелството с Русия винаги е било и ще остане безсмъртното завещание на най-светлите образци на българското национално достойнство през хилядолетията.