Програма

НА СЛАВЯНСКОТО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

УВОД

Разработването на нова програма на славянското дружество в България се налага от промените и тенденциите, настъпили в българското общество и в света през последните десетилетия. Тези промени обуславят и новите условия, при които днес дружеството работи. От тях произлизат и новите задачи и съответно отговорности пред българското общество.

ЦЕЛТА на програмата е да определи новите условия, основните задачи, направления и форми на работа за постигане на по-висока ефективност в цялостната дейност на Славянското дружество в България.

Основните ЗАДАЧИ са комплексни и многопосочни. Те могат да се формулират по следния начин:

  1. Оценка и анализ на вътрешните и международните условия, при които работи дружеството.
  2. Същност и особености на настъпилите у нас промени в духовната сфера.
  3. Определяне на основните направления и форми на работа в дружеството.
  4. Оптимизиране на основната структура на дружеството и повишаване на изискванията на неговото ръководство.
  5. Осигуряване на материално-техническата база, необходима за нормална дейност на дружеството.
  6. Очертаване на пътищата и средствата за финансиране дейността на дружеството.

Така определените задачи са задължителни, но те в никакъв случай не са окончателни и единствени. Защото животът е многообразен и протичащите в него явления и процеси непрекъснато се променят и придобиват нови измерения.

 ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНСКОТО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

 Славянското дружество в България е учредено в края на XIX на 4 декември 1899 г. в София от изтъкнати български граждани за прослава на славянството и в израз на благодарност към руския и другите славянски народи, оказали решаваща помощ за освобождението на България от турско робство.

От тогава и до днес дружеството неизменно е доброволна, непартийна, патриотична, обществена културно-просветна и благотворителна организация. Своята дейност то осъществява въз основа на Конституцията на Република България, законите на страната и исторически създадените и утвърдени демократични традиции, Устава на дружеството и решенията на неговите събрания.

Славянското дружество в България достойно развива великото безсмъртно дело на братята Кирил и Методий и на техните ученици, които в далечната 855 г. създават славянската азбука, на която пишат и превеждат божието слово и която продължава да е един от факторите за сплотеност и единство на славянските народи.

Със своята научна, просветна, културна и родолюбива дейност, дружеството непрекъснато утвърждава славянските корени на българския народ и неговата принадлежност към могъщото славянско семейство и утвърждава необходимостта от по-широко междуславянско сътрудничество сред своите членове и българската общественост. Дружеството пропагандира и прославя героичната история, културното наследство и съвременните постижения на славянските народи и техните най-изявени представители във всички области на материалната и духовната култура.

Славянското дружество в България се отнася напълно равнопоставено и достойно към всички славянски народи. То работи за тяхното единство и отстоява справедливите каузи на българската духовност в това единство. Неизменно утвърждава ролята на славянската култура в обективно протичащите глобални процеси в страната, в Европа и в света.

Славянското единство не е насочено към никоя друга общност и култура. Народите на славянските страни мощно се обявяват за общочовешко единство и на дело доказват, че са готови да се борят за всеобщо разбирателство и траен мир.

В своята многостранна дейност дружеството използва форми като: изнасяне на лекции и доклади, обхващащи целия регистър на научното знание и на духовността в България, в славянските страни и общочовешките постижения в съвременен и исторически аспект; организира срещи с представители на науката и културата, чествания, концерти, екскурзии. Всяка година издава и разпространява в страната и в чужбина книги, тематично свързани с българската и славянската история и култура. Представители на дружеството участват в национални и международни научни и други прояви. Дружеството поддържа контакти с културните центрове на славянските страни в София.

Първият почетен председател на славянското дружество в България е Васил Друмев – известен като Търновски митрополит Климент, а пръв избран председател е Илия Куртев – опълченец. Председатели на дружеството в различни периоди на неговото съществуване са били: Иван Вазов, Иван Евст. Гешов, проф. Стефан Бобчев, акад. методи Попов, акад. Емил Георгиев, проф. Л. Радулски, проф. д-р Стоян Радев и др. В ръководството на дружеството са участвали: Пенчо Славейков, П. Ю. Тодоров, проф. Марин Дринов, проф. Боян Пенев, проф. Иван Шишманов, проф. Васил Златарски, проф. Александър Балабанов, проф. Димитър Агура, акад. Александър Теодоров-Балан, генерал Радко Димитриев, Христо Г. Данов, проф. Антон Митов, акад. Петър Динеков, акад. Кирил Братанов, акад. Димитър Ангелов, акад. Николай Тодоров, акад. Радой Попиванов, проф. Живко Сталев,чл.-кор. проф. Борис Спасов, проф. Иван Ненов, проф. Кирил Григоров, проф. Йоно Митев, проф. Вл. Кутиков, проф. Младен Генчев и още много други известни учени , дейци на културата и политици.

Повече от един век дружеството успешно изпълнява своите задачи. През новия XXI век обаче, потвърждавайки и запазвайки всичко положително в дейността на дружеството, работата трябва да се подчини на новите изисквания, породени от новите условия, при които днес се развива светът.

В какво се състои главното, което определя по-нататъшното развитие на Славянското дружество в България.

ВЪТРЕШНИ И МЕЖДУНАРОДНИ УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО СЛАВЯНСКОТО ДРУЖЕСТВО ПРОВЕЖДА СВОЯТА ДЕЙНОСТ

Изминалият двадесети век предизвика сериозни изпитания за славянския свят. Двете световни войни, които имаха за цел завладяване на славянските земи от правителства на неславянски държави, поставиха славянските народи в изключително трудна и тежка ситуация. Изправиха ги един срещу друг. Наложиха им братоубийствени бойни действия. Ликвидирани бяха значителна част от славянското население, промишлеността, селското стопанство, материалната култура. Славянските народи обедняха и трябваше да положат неимоверни усилия да обединяване, възстановяване и благоденствие. В тези неимоверно трудни условия те отстояха и победиха. Победиха, когато бяха единни. Това спаси и човечеството от фашистката власт.

И днес съществуват държави със силно изразен стремеж към световно господство, включително и поставяне на славянските народи и държави в зависимост от тях. В условията на съвременната глобализация и интеграция славянските страни и народи отново са ощетени. И отново въпросът за тяхното развитие, за тяхното бъдеще, за тяхната духовност, остава основен и жизненоважен въпрос.

Глобализацията и интеграцията, в това число и евроинтеграцията, са обективни процеси, наложени от развитието на човечеството и обслужващи по-нататъшното движение и развитие на обществото. Решаването на общочовешките проблеми на развитието, на прогреса изискват обединяване, глобализиране на силите – научни, научно-изследователски и експериментални, икономически, финансови и т. н. Този процес най-добре се вижда при овладяването на Космоса, осигуряването на здравеопазването, в преодоляването на последиците от природни бедствия и т. н. Следователно процесът на глобализация не може да се спре. Той трябва да се стимулира, като в същото време се промени неговата характеристика. Главното е резултатите от глобализацията да се използват от всички държави, в това число и от България и другите славянски страни. Глобализацията трябва да има по-голяма социална насоченост. Днешната форма на глобализация обаче не изпълнява такава роля. Тя създава условия за създаването на нови империи. Тя обслужва големите и предимно само богати страни.

Другият проблем е Европейският съюз. Той е обективна даденост. Актуалността на Европейския съюз ще определя условията за развитие на нашите страни и задачите на Славянското дружество продължително време напред. Част от славянските страни – Полша, Чехия, Словакия, Словения и България – са членове на Европейския съюз. Кандидати са Хърватия, Македония, Украйна. Сега с нова сила стои въпросът да се защити нашата славянска и национална идентичност, нашата духовност. Въпреки многото различия и специфични отлики славянската култура е една от най-старите култури в Европа. Тя обогатява Европейския съюз и заслужава далеч по-голямо уважение. Славянската общност е най-многобройната в Европа и ще става по-многобройна в Европейския съюз, което позволява да се развива славянското културно влияние. За това големи възможности дава фактът, че славянските братя Кирил и Методий са обявени са съпокровители на Европа и че кирилицата е приета като трета работна азбука в Европейския съюз. Възможности за това дават и големите ресурси, които имат славянските държави.

В същото време в тези страни е налице утвърждаване на чужд морал и чуждо духовно преклонение. Насажда се омраза между славянските държави и изкуствено се засилват междудържавните противоречия. Нарушават се приятелските взаимоотношения между славянските народи. Отслабват духовните връзки между славянските държави. Допуска се външна намеса във вътрешните работи на отделни славянски страни от други славянски страни (Сърбия в Хърватия, Полша в Украйна, Украйна и Полша в Беларус. Не всичко е нормално между България и Македония и т. н.) Съществуват и други негативни явления.

През последните години качествени промени настъпват и в България. Тези промени оказват влияние върху условията за работа и задачите, които стоят през Славянското дружество. Те обхващат всички аспекти на живота в областта на идеологията, на политиката, на икономиката, в духовната област. Главното, което характеризира промените, е наличието на опити за омаловажаване и отричане на животворните връзки със славянските страни, с тяхната култура, наука, икономика. Определени среди стимулират негативните отношения към славянските страни и народи, към славянството. Хора с ниско национално чувство и достойнство правят безотговорни опити да отделят българския народ и българската държава от другите славянски държави, от славянството въобще. Прекланят се пред чужда култура, подценявайки българската, без да разбират, че ако сме единни в славянското семейство, ще бъдем повече уважаване от другите. Отделни процеси, макар и да имат изолиран характер, са особено опасни, защото се основават на псевдонаучни тези, които отричат или подценяват славянския компонент при формиране на българската народност. Петни се ролята на славяните в българското общество. Засилва се „научната” обосновка за траките при формирането на българската народност, като се правят фалшификации с новите археологически открития. Тук не става дума изобщо за отричане. Самата мисъл за това е вредна и недостойна. Защото такава оценка на процесите не е обективна. Българското , Общославянското остават встрани от приоритетите на идеологическите институции. В училищата ни отпаднаха много изключително важни теми от българската история и култура. Имена на заслужили дейци на тази култура се обричат на забрава. Неграмотността сред цели слоеве на населението се увеличава. Още по-тревожно е и обстоятелството, че пресата и електронните медии натрапват на хората чуждото, пропагандират не онова, което ни е съхранило като народ, и онова, което ние сме дали на човечеството. Редица културни институти също насочват своята политика до голяма степен към чуждото, обричайки на забрана българското. Тенденциите на икономическото обедняване сред част от населението засилват и духовното обедняване.

Тези официални фактори неизбежно ще оказват влияние върху работата на Славянското дружество за един продължителен период от време. Ако те не се отчитат и не се вземат под внимание, дружеството няма да играе онази роля, която му е отредена още от неговите създатели и от историята!

При подготовката на Програмата на Славянското дружество се взима предвид изключително важното и фундаментално обстоятелство, че то представлява славянските организации, славянското движение в България и в Световния Всеславянски комитет. То разширява своите функции, изменя характера и същността на работата си.

Функциите на дружеството до голяма степен се определят и от решенията на ДЕВЕТИЯ ВСЕСЛАВЯНСКИ КОНГРЕС, проведен през 2005 г. в гр. Минск. На базата на обективен анализ, конгресът определи като главна, фундаментална задача на славянските страни и народи тяхното ЕДИНСТВО. Единство политическо, икономическо, духовно, запазвайки своята национална идентичност и така единни да участват в глобализационните процеси.

Междудържавните взаимоотношения на славянските народи във времето са формирали най-различни чувства и настроения в народите. Това прави процеса на обединение понякога сложен, но не и невъзможен. Изисква се промяна в начина на мислене, на виждане, нова стратегия и готовност за действия. Затова е потребна нова организация и нови взаимоотношения с останалия неславянски свят. Всичко, което се прави за единството, в никакъв случай не е насочено срещу другите. Напротив, всеславянските дела трябва да бъдат посветени на мира и на общочовешкото единство. Това е нашето бъдеще. Бъдещето на цялото човечество.

Усещането на една световна общност, за едно семейство на всички етноси и нации на планетата е много трудно и нещо съвсем далечно, дори утопично (въпреки наличието на ООН), но природните закони го изискват. Трудно е да се признаят и уважават всички, но истинската, ефективната, работещата глобализация не би мога без това. В същото време при тази общност отделните народи могат да бъдат по-сигурни. Обединени, те ще отстояват резултатно своите най-широки интереси и особено своята духовност.

Всеславянският конгрес през 2005 г. в гр. Минск очерта най-общите изисквания и принципи на славянското единство. Те обаче се нуждаят от научен анализ и научна обосновка, от разработване на научна стратегия за реализация. Следователно Славянското дружество в България има приоритетна задача да съдейства за формиране на нова българска национална политика за славянско единство, в това число разработване и на стратегия за нейното осъществяване. Тази задача е изключително важна и изисква много знания, многообразен, всеотдаен работен колектив от най-различни специалисти. Изисква постоянство, перфектна организация, ръководство и постоянни общославянски консултации.

ОСНОВНИ ТВОРЧЕСКИ ЗАДАЧИ НА ДРУЖЕСТВОТО

Обективните изменения, настъпили в света и у нас, интеграционните процеси, социалната диференциация и политическата конюнктура се отразяват непосредствено и върху задачите на Славянското дружество в България. Тези задачи са многопосочни, сложни, многообхватни и изискват висока отговорност, много знания за тяхното определяне, точно формулиране и систематизиране.

Основните задачи, произтичащи от новите условия в глобализиращия свят са:

  1. Многостранна защита и пропаганда на славянската принадлежност на българската държава и българската народност.
  2. Съдействие за формиране на политиката на страната по всички проблеми на общославянското единство и ролята му в европейската и световната интеграция.
  3. Съдействие за определяне политиката на българската държава към отделните славянски страни и към славянското единство като цяло.
  4. Запазване славянския характер на цялостната обществена и културна дейност на дружеството.
  5. Отстояване на националната българска духовност в общославянското семейство.
  6. Разработване на система на славянското дружество за участие в разпространяване на българската култура и запознаване с общоикономическото и политическото развитие на България в славянските и неславянските държави.
  7. Съдействие на държавните органи и институции за предпазване от развитие н България на панславизъм, на „фобство” и „филство”, на прекалено преклонение или пълно отричане на славянството и на отделни славянски държави. Приемане по достойнство и равнопоставеност на всички славянски народи, ратуване и съдействие за осъществяване на тяхното единство.
  8. Запознаване с историята и култура на на всички славянски народи. Реалност в оценките на техните известни представители във всички области на материалната и духовната култура, на науката, на спорта и т.н. Запознаване с реалното състояние и развитие на славянските държави.
  9. Активизиране дейността на дружеството със славянските дружества и организации на Южните славяни.

 НАПРАВЛЕНИЯ И ФОРМИ НА РАБОТА

Славянското дружество в България е обществена организация, структура на гражданското общество и неговите направления и форми са ограничени в рамките на статута на структурите на гражданското общество. Това изисква търсене, намиране и използване на най-оптимални форми на комуникиране и общи действия с държавните, чрез които да се съдейства за изпълняване на задачите на дружеството, като:

  • Поддържане на непосредствени делови контакти с държавните органи и организации, с политическите партии и обществени организации и другите структури на гражданското общество. Привличане на политически и държавни дейци – народни представители и членове на ръководствата на държавните и партийните структури в дейността на дружеството.
  • Дружеството да бъде инициатор за разработване, съвместно с отделни държавни органи, на различни тематични проблеми с цел съдействие за определяне на политиката на правителството по тях, главно свързани със Славянската култура и духовност в Европейския съюз и ролята на България с използването на славянската азбука (Кирилицата) в Европейския съюз; Инициативи на България за общи съвместни проекти на Славянски страни в Европейския съюз и др.
  • Организиране на научни национални и международни конференции по различни проблеми от тематиката на дружеството. Участие на членове на Славянското дружество и други негови представители в международни конференции в чужбина и в страната. Изводите и препоръките на всички тези форуми да се предоставят на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и други държавни организации.
  • Разработване и предлагане на телевизионни програми за ролята на славянската духовност в развитието на обществото.
  • Участие в разработване на програми по различни проблеми, субсидирани от европейските фондове, свързани с ролята на славянските страни и България днес.
  • Участие в делегации при честване на международни славянски празници.
  • Други.

Направленията и формите на работа се определят от Програмата и Устава на дружеството и се организират от Управителния съвет. По-съществените от тях са:

  1. Перманентно усъвършенстване на организацията на работа на управлението на дружеството, на работата на Управителния съвет и на другите управленчески структури.
  2. Повишаване качеството и ефективността на дейностите, провеждани в Славянското дружество. Разширяване на направленията и разнообразяване на формите на работа.
  3. Увеличаване членския състав на дружеството; повишаване на неговото интелектуално ниво и намаляване на средната възраст на членовете.
  4. Разширяване и оптимизиране на работата с всички слоеве на населението. Изграждане на нови славянски дружества в областните центрове на страната и в селищата, които имат готовност за това.
  5. Идеологическо и информационно противодействие на славянофобски идеи и на разпространяването на чужди на славянските народи нрави.
  6. Съхраняване и развитие на традициите за възпитание на младото поколение в дух на славянска взаимност, на славянско братство. Съхраняване на паметниците на славянското единство.
  7. Непрекъснато разнообразяване, обогатяване и усъвършенстване връзките на дружеството с представителите на другите славянски страни в България – посолства и културни центрове.
  8. Взаимодействие и общи дейности с всички славянски организации в България, с тенденция в недалечно бъдеще да се създаде Общославянски форум в България.
  9. Осъществяване на контакти и съвместни действия с обществените организации на други етнически групи в България и с тракийските и македонските организации.
  10. Организиране на периодически срещи с ръководствата на Славянските дружества в България; представители на младежките секции; културните центрове на славянските страни и други.
  11. Поддържане на бизнес контакти с Националните славянски комитети. Извършване на посредническа дейност. Съдействие за развитие на икономическите връзки и сътрудничество на производствени и търговски фирми и обединения със сродни на тях в славянските страни за извършване на пропагандна и търговска дейност.
  12. Организиране на екскурзии в страната и в чужбина.
  13. Създаване на библиотека на Славянското дружество. Главната задача на библиотеката да бъде събирането на печатни книги и на електронни носители; събиране на ръкописи, документи, спомени и други печатни материали. Същите след обработване и картотекиране да се използват само на територията на страната, без да се изнасят навън.
  14. Изготвяне на библиографски справки по основни проблеми на славянството – история, наука, култура, творчески личности, съвременни постижения, славянско единство и други. Тематиката се определя ежегодно по историко-културния календар. Отпечатаните справки да се изпращат на определени от Управителния съвет институти по заявка. Изготвянето на справките се извършва от специалисти в дружеството и привлечени специалисти от научни и културни институти.
  15. Утвърждаване на система за разпределение, разпространение и използване на книгите, издаване от дружеството, а също така и за популяризиране на книгите чрез тяхното представяне по всички възможни канали.

 МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

 Оптимизиране и интензифициране на МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕЙНОСТ на Славянското дружество чрез:

  1. Редовно участие в заседанията на Международния Всеславянски комитет и неговите секции в Прага – Република Чехия.
  2. Участие в многостранната дейност, организирана от Международния Всеславянски комитет и от фондацията „Форум на славянските култури” в Любляна – Република Словения.
  3. Участие в чествания и други прояви, организирани от националните славянски комитети в славянските страни.
  4. Провеждане на редовни срещи с ръководителите на славянските организации на южнославянските държави.
  5. Поддържане на постоянни контакти с културните центрове на славянските страни в България, с Дома на Москва в София и организиране на съвместни дейности.
  6. Поддържане на бизнес контакти с националните славянски комитети.
  7. Изпращане на изданията на Славянското дружество в България на националните комитети на славянските страни, на славянските общности в неславянските страни и на Международния Всеславянски комитет в Прага.
  8. Установяване и поддържане на делови контакти с организациите на българската диаспора н различни страни на света.

 ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

 Утвърждаване на нова организационна структура на дружеството, позволяваща по-оптимално включване на организацията на творците на духовната култура, на материалната култура, на науката и на стопанските организации.

Огромните разнообразни и фундаментални задачи, стоящи пред Славянското дружество и разширяването на неговите функции, изисква изменение и усъвършенстване на Управителния съвет на дружеството, неговото ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ и утвърждаването на нови длъжностни характеристики на работещите в дружеството.

За участие в Управителния съвет да се привличат известни български учени, дейци на културата и изкуството, общественици, стопански дейци, хора с определен афинитет към организационна дейност. Хора, отчитащи реалностите в развитието на света, водещи след себе си привърженици на славянската идея. Хора с авторитет и признание.

Броят на членовете на Управителния съвет да е съобразен с уставните норми, като тези норми са определени съобразно увеличените и разширени задачи и дейности на дружеството. Броят им да не е постоянна величина.

В структурите на Управителния съвет да има направления и отговорници за:

  • научната и просветната дейност на дружеството и извън него;
  • контакти с държавните органи и организации, с обществените организации, с партийните ръководства. Да могат да комуникират с правителството, парламента, президентството, с политическите организации, със структурите на гражданското общество, църквата и други;
  • издателска дейност;
  • работата с медиите и други средства за масова информация;
  • стопанска и благотворителна дейност;
  • работата с младежките групи;
  • международната дейност, поддържане на контакти с представители на славянските страни в България и със сходни на нашата организация дружества в чужбина и други;
  • други.

Към Управителния съвет да се създадат секции по специалности и интереси, като: секция на дейците на науката и културата; на писатели; на журналисти; на икономисти; на здравни работници; бизнесмени; военни, във ВУЗ и други, за по-ефективна и конкретна дейност. Секциите да имат свои отговорници – членове на Управителния съвет.

МАТЕРИАЛНО -ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ

За нормалното и на съвременно ниво провеждане на дейността на Славянското дружество е необходимо да е материално и технически осигурено. За това са необходими:

  • компютри с принадлежностите към тях за комплексно използване, включени в интернет;
  • телевизионно и видео оборудване;
  • радиоуредба и функционално озвучаване;
  • ксерокс;
  • факс и телефонен секретар;
  • радиоприемник;
  • репортерски касетофон;
  • фотоапарати;
  • библиотечни шкафове;
  • салонни маси, осигуряващи възможности за конференции;
  • знамена на славянските държави – малки и големи;
  • други.

ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ

Своите национално отговорни задачи Славянското дружество в България може да решава успешно само при наличието на финансово осигуряване.

Като структура на гражданското общество дружеството има ограничени възможности за придобиване на доходи и финансиране на дейността си:

  1. Членски внос, който ежегодно плащат членовете на дружеството. Размерът на членския внос се определя от Общото събрание на дружеството.
  2. Наеми – даване собствеността на дружеството под наем, спазвайки законовите изисквания на тази процедура. Въпросът за наемите се решава от Управителния съвет на дружеството.
  3. Спонсори.Спонсориране на конкретни проекти и дейности и спонсориране общо на дейността на дружеството.
  4. Участие в национални и международни проекти.
  5. Влагане на собствени финансови средства на дружеството в производствени и други дейности въз основа за законите на страната и по решение на Управителния съвет.
  6. Завещания на дружеството от негови членове и симпатизанти.
  7. Посредническа дейност, осъществявана у нас и в чужбина.
  8. Издателска дейност.
  9. Консултантска и справочна дейност.
  10. Други източници.

Това са основните, най-общи положения на програмата на Славянското дружество в България. Като основен ръководен документ програмата може да се допълва и развива, отразявайки и отговаряйки на изискванията на динамиката в развитието на обществото, като се спазват духа и основните принципи, приети от Общите събрания на дружеството.

За реализацията на настоящата програма Управителният съвет изготвя и приема на свои заседания отделни периодични и краткосрочни планове.

Програмата е приета на заседание на Управителния съвет на 16.01.2006 г. с протокол №1 и утвърдена от Общото събрание на дружеството от 09.03.2006 г.