Националната ни сигурност – илюзии и реалности

Правителството отново ни изненада – оказа се, че главния враг , който застрашава националната ни сигурност е Русия. Учудваща е лекотата, с която се приемат решения и декларации касаещи жизнено важния въпрос за националната ни сигурност. Това е сложен и многостранен въпрос, прекалено сериозен, за да бъде оставен да се решава от сегашния ни политически и управленски елит, особено когато неговите интереси се свеждат до четиригодишния им мандат. Националната сигурност на всяка държава е съставна част  от националната доктрина на тази страна. Повечето уважаващи себе си  страни имат национални доктрини. Това са теоретично обоснована система от официално приети в резултат на политически консенсус възгледи и положения, критерии и принципи за състоянието и перспективите за историческите стремежи идеали и цели на нацията.

Това са стратегически въпроси и явно капацитетът на управляващата ни прослойка не е достигнал такова ниво, за да се заеме с решаването на тези проблеми. За сега се чакат инструкции от „Началниците". И те са – колкото се може да се конфронтират с Русия.

Говори се, че когато монархофашисткото правителство обявява война на САЩ, съюзник на СССР в антихитлеристката коалиция, пред американските генерали изникнал проблем – не могли да открият страната обявила им война. Оказало се, че един от тях е затиснал родината ни  с показалеца си.

Аналогично е ситуацията и сега с пискливото  лаене на политическите ни пудели срещу страната освободила ни от турски робство с цената на десетки хиляди жертви. Русия е велика страна и един от основните играчи на световната политическа сцена. Тя знае как да отстоява своите интереси и има възможности и сили да го прави. Грандиозните проекти, които осъществява със своите партньори от Азия и други континенти очертават контурите на бъдещото развитие на Евразия.И не трябва да се забравя, че Европа е само един от полуостровите на Азиатския континент. За Русия ние отдавна сме безинтересна, бита карта. Никой не обича предателите. Даже и тези, които са ги наели за предатели, след като изстискат всичко от тях ги изплюват. В руските новинарски емисии името на България не се споменава или ако се спомене, то има отрицателен коментар.

Но нека да се върнем към реалните проблеми на националната ни сигурност – полицаите стачкуват, ДАНС не може да намери кадри за назначаване, армията ни или каквото е останало от нея не може да намери кандидати да служат.    

Преди няколко дни, отговорен генерал обяви, че при необходимост, недостигащите военни подразделения ще се доокомплектоват с такива от съседни съюзни страни. Това го казва български генерал с няколко звезди на пагоните на когото ние данъкоплатците плащаме заплатата.

И кои ще са тези съседни съюзни приятелски страни, които ще ни пазят. Разбира се – Гърция и  Турция . Едните са ни „отбранявали" 200 години, а другите 500.

 Турската армия наброява няколкостотин  хиляди  души . В тази страна на военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20 години. Гръцката армия се състои от около 170 000 души. На редовна военна служба подлежат всички младежи, навършили 18 години. Всяка година армията се превъоръжава. Впечатляващо е, че в последните години Гърция е разтърсена от финансова криза. Правят се драстични съкращения на бюджета. Но никой в Гърция не посяга на военния бюджет. Не се чуват и призиви за съкращаване.

Следва обаче логичния въпрос: Какво ще стане, ако ние решим и ги помолим най-любезно да си тръгнат обратно. И двете армии не са свикнали да напускат заета от тях територия. Това ние го знаем най-добре от нашата трагично история. За сведение на сегашните  пишман политици, които братски се целуват и прегръщат с нашите комшии – нека да се запознаят с пратениците на двете страни по време на мирните преговори в Париж – 1945г. И ако не бяхме защитени от В. Молотов – сега страната ни щеше да бъде в рамките на княжество България.

И  ако някой  си прави илюзии относно,  мераците на нашите съседи  да се къса от снагата на Родината ни, нека се запознае с книгата на бившия турски външен министър  Давидоглу – „Стратегическа дълбочина".

 Между впрочем по време на първата си визита в Европа новият американски Президент Д. Тръмп не спомена, че САЩ ще изпълняват задълженията си по чл.№5 на НАТО, задължаващ страните членки на пакта да защитават своите съюзници от външна намеса.

В него няма и член, който да третира проблема, чия страна САЩ ще вземат, ако две страни от пакта влиза в конфликт? Защото всички знаем, че има такъв прецедент и последствията от него  тегнат на взаимоотношенията между двете съюзни държави – Турция и Гърция.    

 Що се касае за превъоръжаването с нова техника,  Руските самолети МИГ са най-произвежданите самолети в света. Във военния конфликт в Сирия руската бойна техника, руските самолети решават изхода на войната.

В Румъния МИГовете на бойно въоръжение са 65, В Полша -36, в Унгария – 28, в Словакия – 24. Китай, Индия, Паистан, Бразилия, Аржентина, Венецуела и редица други страни чакат на опашка за закупуване на  руска бойна техника. Напоследък даже Япония проявява интерес за сътрудничество с Русия във военната област. Смятат ли нашите военни капацитети, че политиците и военните експерти на тези страни   пренебрегнат интересите си като закупуват  руска бойна техника.

В последните дни гръмна скандал в опит да се съсипе завод „Дунарит"в Русе, произвеждащ специална продукция.Оръжейната промишленост на всяка страна е съставен и важен компонент от националната й сигурност. Този отрасъл бележи развитие, което оказва положително влияние върху икономиката ни. Каква е целта на тези, които искат да го съсипят. Примери има достатъчно. Ето един от тях: През втората половина на ХХ век срещу България бяха организирани две крупни провокации.

Първата беше опита за атентат срещу папата.

Втората бе Възродителния процес. Историята ще покаже, кои бяха задкулисните играчи, които предизвикаха тези провокации. Първата целеше да ни компрометира, тъй като бяхме най-верен съюзник на СССР, а също така  да провали мероприятията свързани с честванията за 1300-годишнината от създаването на Българската държава в някои западни католически страни.

Втората провокация целеше да затвори износа на специална продукция в редица арабски страни, които ни бяха  основни  клиенти. В този период експорта на нашата специална  продукция беше около 4% от общия световен износ. Ние бяхме в числото на 10-те основни износители в света, а стойността на експорта ни  се изравни с тази на Италия. Тези 4% не даваха мира на световните износители на оръжие. И те намериха начин да ни компрометират. И успяха.

Аналогична е  сегашната ситуация.

Погледите в чии ръце са банките, ТЕЦ-овете, добива на злато и цветни метали, енергоснабдяването, доставките на вода, МОЛ-овете. Къде отиват отчисленията от печалбата на тези отрасли и колко милиарда губи държавата от това, че те не влизат в държавната хазна. Това е истинската причина атаката срещу „Дунарит", а след това ще последват и другите военни заводи, за да се окажат след това в чужди ръце.

В страната ни в момента има много политикани, но няма държавници. Няма ярки личности, които да създадат национална доктрина, да се заемат с решаване на проблема с демографския срив, да търсят пътища за ограничаване и поставяне на прегради пред ислямската страшна напаст, която пълзи към южната ни граница и която няма да се спре с телената „Китайска стена".

Обръщението към народа ни е – забравете за милиардите, които плащате за КТБ, забравете за скандалите в НДК, забравете за суджуците. Имаме си враг – Русия. Същата Русия, която ни предложи „Южен поток с 500 000  щатски долара такса чиста печалба само от транзита му. Не, ние обаче ще я построим хъбче Балкан" и ще купуваме газ от Турция. Само че Турция ще ни продава руски газ на турски цени. Русия искаше да построи АЕЦ Белене,  не това е гьол.Е, Турция строи с руска помощ достатъчно атомни централи, за да ни продава след това ток по турски цени. Имаме си граница оградена с тел. Да но в Турция процъфтява бизнеса с продажба на ножици за рязане на тел. В същото време Турция договаря с Русия покупката на зенитно ракетни установки,  които ще насочва в направления, за които тя смята, че са в нейните стратегически интереси!!

Изтеглят се милиарди долари заеми, които ние ще плащаме солидарно. Защо се изтеглят никой не обяснява. А и няма за съжаление кой да пита.

И накрая отново да се върнем към скандала  със завод „Дунарит". Той се намира в български ръце плаща си данъците в страната и най-важното – отчисленията от печалбата остават в България. По всяка вероятност ще последват скандали  и с другите военни заводи, за да се окажат в чужди ръце. И това ще бъде поредния удар срещу националната ни сигурност, защото няма уважаваща себе си държава, която да не държи здраво в ръцете си своята отбранителна промишленост.

Страната ни има нужда от отговорни държавници, които трезво да погледнат  тежката ситуация, в която се намираме и да решават реално проблемите, които касаят  националната ни сигурност.  В противен случай народът ни трябва да се готви да храни чужди армии. Това е жестоката истина!

 Главен секретар на Славянско дружество в България
 Крум Лазаров