МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „1150 ГОДИНИ ОТ ПОКРЪСТВАНЕТО – ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ИЗБОР НА БЪЛГАРИЯ” СЪБРА УЧЕНИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ ПРЕЗ АПРИЛ 2015 г. В СОФИЯ

1

 „Да се вслушаме в разума и с всички позволени от закона и морала средства да се противопоставим на рушителите на християнските ценности в името на световното господство, в името на религиозната омраза, в името на алчността.” Това бе един от призивите, които отправиха участниците в Международната научна конференция „1150 години от Покръстването – цивилизационният избор на България”, която се проведе на 29 април 2015 г. в столичния хотел „Анел”.

Форумът бе организиран от Славянското дружество в България и Национално движението „Русофили” с благословението на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия.

В навечерието на 70-годишнината от победата над хитлерофашизма изявени учени, общественици и граждани призоваха да не забравяме онези, които жертваха живота си в името на един по-добър свят. „Да дадем шанс на справедливостта, на съпричастността и човечността”, поискаха участниците и гостите в конференцията. Според тях всички здравомислещи в България трябва да подкрепят младите хора в тяхната решимост да постигат да творят и да се развиват, стъпили здраво на християнските ценности.     

„С тази конференция искаме да потърсим отговора защо и как е избрано православието за наш цивилизационен избор, какво ни обединява и какви са съвременните варианти на цивилизационен избор”, изтъкна при откриването на форума председателят на НД „Русофили” Николай Малинов. Той изтъкна, че е необходимо да има широка обществена дискусия по въпроси, които са свързани с бъдещето на страната ни. Според него изборът на православната вяра е дал шанс за възкръсването на България след петвековното османско робство. „От дистанцията на времето трябва да направим равносметка за това откъде сме тръгнали, къде се намираме сега и къде искаме да бъдем след 1150 години”, каза още Малинов.  

Преди да прочете приветственото слово от името на негово Светейшество Неофит – Патриарх Български и Софийски митрополит,  Неврокопския митрополит Серафим каза молитвата „Отче наш”, всички присъстващи станаха на крака. „В историята на всеки народ има решаващи повратни моменти, които определят неговата съдба за столетия напред, а може да се каже дори и за вечността. Моменти чертаещи, както пътя му във времето, така и неговото участие, неговия възход и принос към достиженията на общочовешката цивилизация. За българския народ такъв момент е неговото покръстване, отпечатало завинаги принадлежността му към Богочовека Иисус Христос и християнската общност в лицето на църквата”, се казваше в обръщението на българския патриарх. Той припомняше, че много наши предци са приемали христовата вяра по свой избор, но едва цар Борис I – Михаил Покръстител успява да обедини българския народ и да го приобщи към християнската църква и християнските ценности.       

В конференцията участваха 17 докладчика. Работата сесия бе открита от председателя на Форум „България – Русия” д-р Светлана Шаренкова, пред­седател на Форум „България-Русия” и издател на вес­т­ник „Земя” и вес­т­ник „Русия днес – Рос­сия сегодня”. В доклада си на тема „Славянско-православен цивилизационен проект” тя изтъкна, че изборът на цар Борис I е продиктуван не само от сложната политико-икономическа ситуация, в която се е намирала България, но и от желанието му да извади страната от изолацията, в която се е намирала по това време. „Самото покръстване започнало през есента на 863 г. с ханското семейство и семействата на най-видните аристократи, продължило през есента на 864 г. с масовото приемане на христовата вяра от народа и приключило през 865 г. с градежи на божи храмове и манастири на местата на езическите капища”, припомни д-р Шаренкова. Тя подчерта и огромния принос на цар Борис I да се изнася богослужение на български език и от български духовници като дава възможност на високо образованият ученик на Солунските братя  Климент да създаде школа в Охрид и да обучи 3500 ученици, много от които са приели духовен сан и като свещеници са проповядвали христовото учение. В доклада място бе намерил и драматичният обрат на страната към езичеството, който се е опитал да направи първородният син на Борис Расате – застанал на престола след оттеглянето на баща му в манастир. Решителните действия на цар Борис I обаче осуетяват този опит. Царят Покръстител изразява волята си управлението на страната да поеме третият му син Симеон (893-927 г.). „При неговото управление България се е превърнала в най-могъщата славянска държава. И нещо по-важно и по-дълговечно – изживяла е духовен разцвет, който а е превърнал в изключително и много важно за славяните средище на книжовност и на култура”, изтъкна д-р Шаренкова. Именно по времето на цар Симеон учениците на славянските първоучители създават просветни средища и школи, които дават възможност за творческа дейност на плеяда писатели и преводачи. Йоан Екзарх написва своя забележителен енциклопедичен труд „Шестоднев”, в който освен съчинения на по-стари византийски автори, са включени много данни и сведения за българската история, за географията, антропологията и астрологията. Епископ Константин Преславски успява да създаде своята най-известна творба „Учителното евангелие”, което съдържа 51 беседи, разясняващи основни въпроси на християнската вяра и морал. Д-р Шаренкова спомена в доклада си и забележителната поетична творба на Константин Преславски „Азбучна молитва”, в която всеки стих започва с поредната буква от славянската азбука. Своеобразна апология на делото на Светите братя Кирил и Методи е произведението на Черноризец Храбър „За буквите”, в което авторът с убедителни аргументи защитава правото на славянските народи да изповядват Христовата вяра  и да се просвещават на своя роден език. „Има сериозни основания да се твърди, че зад псевдонима Черноризец Храбър стои самият цар Симеон”, подчерта д-р Шаренкова. Тя изтъкна историчес­ката роля на княз Борис и цар Симеон, на Кирил и Методий, Кон­с­тан­тин Прес­лав­ски, Йоан Екзарх, Чер­норизец Храбър и други стожери на правос­лав­ната дър­жав­ност и духов­ност. Основен извод на док­лада е, че именно в тези исторически факти и духовни дос­тижения след пок­ръс­т­ването се намират вер­с­ките и кул­тур­ните пред­пос­тавки на веков­ните взаимоот­ношения и връзки между бъл­гари и руси, между Бъл­гария и Русия – съз­датели на славянско-православната цивилизация в Европа.

В доклада си „Делото на Свети цар Борис Покръстител” д-р Венцислав Каравълчев от Катедрата по църковна история при Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” се спря на основните характеристики, дадени на Цар Борис от църквата и признателният български народ: „Нов Авраам”, „Равноапостолен”, „Нов Константин”, „Строителят”, „Дипломатът”, „Политикът”, „Просветителят”, Държавникът”.

„Днес трябва ясно да си дадем сметка, че България я има благодарение на делото, светостта  и мъдростта на св. цар Борис. Благодарение на него тя става велика за времето си сила, третата велика сила в тогавашна Европа, призната за такава и от Константинопол, и от Рим. Благодарение на неговото дело България става люлка на православната славянска цивилизация, дала своя неповторим принос в световната култура”, изтъкна д-р Каравълчев.

Проф. Дмитрий Володихин от Московския държавен университет се спря в доклада си на дейността на българските архиереи в средновековната Руска църква. Президентът на Чешкия Славянски комитет доц. д-р Ан Минарж говори за мисията на Кирил и Методий и нейното отношение към славянската взаимност. Проф. Малина Каймаканова се спря на отношенията между държавата и църквата през втората половина на IX и началото на X век.

Поетът Драгомир Шопов говори за православните мотиви в творбите на изтъкнати български поети, сред които Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Павел Матев и др .

„Княз Борис І е избрал съвсем съзнателно и целесъобразно православието. Основният му мотив е било прозрението, че единствено православието гарантира легитимирането на принадлежността на българската държава и народ към славянския свят. Следващите действия на останалите български държавници през целия период след покръстването и християнизацията са се подчинявали на тази историческа цел”, изтъкна в доклада си проф. Орлин Загоров. Главният секретар на Славянското дружество в България Крум Лазаров говори за  славянската солидарност и международното сътрудничество.

Доклади изнесоха и проф. Христо Трендафилов от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, проф. Милен Михов от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, проф. Илия Илиев от Института по история при БАН, доц. Кирил Поромански от Университетския филиал на Кирило-Методиевския институт в Москва – гр. Кюстендил, проф. Орлин Загоров, проф. Георги Нешев, кин Михаил Смолин – ръководител на Центъра на хуманитарни изследвания към Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), д-р Георги Димов от Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, доц. Никола Казански от БАН.         

Своеоб­разна кул­минация на богатата на теми и изводи научна прог­рама бе приемането на Призив-обръщение към бъл­гар­с­кия народ. Ето и неговият текст:

Ние, учас­т­ниците в науч­ната кон­ферен­ция, пос­ветена на 1150 години от пок­ръс­т­ването на бъл­гарите в правос­лав­ната хрис­тиян­ска вяра се обръщаме към всички, за които мирът и съзиданието пред­с­тав­ляват основни духовни цен­ности.

Отбеляз­вайки тази светла годиш­нина, ние с огромна приз­нател­ност даваме най-достойния израз на прек­лонението ни пред едно от най-великите дър­жав­нически решения в историята на Бъл­гар­с­ката дър­жава, пред величието на историчес­кия акт на пок­ръс­т­ването на бъл­гар­с­кия народ, който прев­ръща Бъл­гария в Дър­жава на духа и цен­тър на славян­с­ката кул­тура. Приемането на хрис­тиян­с­ката вяра завинаги определя нашия цивилизационен избор като стожер на правос­лав­ната духов­ност и незаобиколим фак­тор в раз­витието на Европа. Няма меч, който да заг­луши вярата ни, който да изт­рие нашите А, Б, В…

Сът­вореното от Бъл­гар­с­ката правос­лавна цър­ква и от славян­с­ката общ­ност през вековете ни вдъх­ват увереност, че и днес ние, цялата славян­ска общ­ност, целият хрис­тиян­ски свят ще намерим своя път сред грохота на бом­бите, сред зловещия огнедишащ кратер на коруп­ция и алч­ност, на предател­с­т­вото и чуждопоклонничес­тво за да съх­раним това, което ни обединява, за да съх­раним хрис­тиян­с­ките и общочовешки светини, сът­ворени с божието вдъх­новение.

Свидетели сме и днес на във­личането в самоубийс­т­вени кър­вави сблъсъци на братя по вяра и духовна иден­тич­ност. Мракобесни сили въз­раж­дат нацизма, катализират тероризма. Изп­равят света пред нови изпитания и опас­ности.

Да си спом­ним Юлиус Фучик: “Хора, бдете!“

Днес тази горда годиш­нина ни дава въз­мож­ност да видим и себе си в своето бъдеще. Бъл­гария е част от правос­лав­ната духов­ност, част от славян­с­ката общ­ност, член на ЕС. Бъл­гария е и ще бъде винаги част от Единна Европа. И за да гледаме с надеж­дата на младото поколение нап­ред.

ПРИЗОВАВАМЕ:

• С Хрис­товата обич да се пок­лоним пред вярата и саможер­т­вата на онези, които преди 70 години донесоха ПОБЕДАТА над хитлеро-фашизма в името на един по-добър свят.

• Да се вслушаме в разума и с всички поз­волени от закона и морала сред­с­тва решително да се противопос­тавим и днес на раз­рушителите на хрис­тиян­с­ките цен­ности в името на световно гос­под­с­тво, в името на религиозна омраза, в името на алч­ността.

• Да дадем шанс на справед­ливостта, на съп­ричас­т­ността и човеч­ността.

• Да под­к­репим младото поколение на Бъл­гария в неговата решимост хрис­тиян­с­ките правос­лавни цен­ности да са духов­ния повей на съзиданието и раз­витието, на дръз­новението и полета му към неиз­вес­т­ното и немис­лимото. Полета на феникса.