600 ГОДИНИ ОТ ИЗБИРАНЕТО НА ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК ЗА КИЕВСКИ МИТРОПОЛИТ

1

През 2015 г. отбелязваме 6 столетия от избирането на видния българин Григорий Цамблак за киевски митрополит. 

Православен иерей, проповедник и писател, един от най-образованите и влиятелни духовници на славянското Средновековие, познавач на църковното пеене и автор на стихири с дълбока богословска мисъл, Цамблак  е един от най-видните представители на ранната българска емиграционна вълна.

Роден е в Търново през 1364 г. Имал е щастието да бъде ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Продължава образованието си в Цариград. През 1390 г. приема монашество и отива в Света Гора – Атон. През 1401 г. е изпратен от цариградския патриарх в Молдова и остава да служи и развива бурна църковно-дипломатична дейност в нейната столица Сучава. Оттам заминава за Москва при своя родственик – киевският митрополит Кирпиан, но узнава по пътя, че той е умрял на 16 септември 1406 г. Цамблак се завръща в Цариград и решава да се посвети на делото, започнато от Киприан. Бидейки негов заместник, Цамблак е игумен на местен манастир.

Когато избухва войната между литовското и Молдовското княжество и литовският княз Витовт откъсва в църковно отношение киевската митрополия, Цамблак заминава за столицата на Литовското княжество Вилно и активно се намесва в започналата борба.За да бъде засилена ролята на Православната църква в Литовската държава, през 1415 г. бил ръкоположен от събор на западно-руските епископи за митрополит на отделилата се от Москва Молдовска църква. През следващата година е ръкоположен за първи Киевски и Литовски митрополит (1413-1420; по-късно Молдо-Влахийски митрополит). Заради това е отлъчван, както от Цариград, така и от Москва, но винаги остава верен на Православието.

Цамблак е бил за кратко време игумен на Дечанския манастир в Сърбия. През 1403 г. се преселва в Молдавия, където изиграва изключително важна роля за разпространението на румънската азбука и за укрепване на авторитета на славянските богослужебни книги.

По искане на княза на Литва участва в Констанцкия събор, целящ преодоляването на т.н. Папска схизма, но отказва да подпише унизителната за Православието уния с католиците от името на Литва. С това той си навлича омразата на княза и напуска земите му. Умира на 56-годишна възраст.  

 Григорий Цамблак  е автор на множество църковни проповеди, служби, жития, послания, похвални и надгробни слова, много от които с векове били преписвани в целия православен свят – от Москва до Охрид и Цариград, поради което от тях са запазени много образци и преписи. Цамблак вмъква някои нови елементи в богословско-литературния анализ на Светото писание, чрез които свързва светите текстове с настоящето. Още през XV в. негови проповеди били включвани в сборници с църковни поучения редом с проповедите на Свети Йоан Златоуст и други свети отци, като например "Четьи-Минеи" от митрополит Макарий.

За да предпази православните от заблудите и нововъведенията на Римската църква, митрополит Григорий Цамблак изброява в своя статия за "немската вяра" 35 точки за това с какво тя се отличава от православната вяра.

Богат портрет на Григорий Цамблак от времето, когато е бил  киевски митрополит, може да се види в прочутия Илюстрован летописен свод от ХVI век на Академичната библиотека в Санкт Петербург. Сборникът съдържа стари изображения и разкази на негови сподвижници, поклонници и духовници, които са го познавали.