220 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВИДНИЯ СЛАВЯНСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ ПАВЕЛ ШАФАРИК

1

През май тази година отбелязахме 220 години от рождението на Павел Йозеф Шафарик – виден деятел на чешкото и словашкото национално възраждане. Той е истинска енциклопедична личност – историк, славяновед, филолог, литератор, журналист, фолклорист, етнограф, библиотекар, библиограф и поет.

Роден е на 13 май 1795 г. в Кобелярово (Словакия) в семейството на евангелистки пастор. Завършва философия в Йенския университет, Германия. В продължение на 14 години е директор на сръбската гимназия в Нови Сад. Посвещава дълги години на изследването на езика, историята и литературата на славяните като успява да издири ценни материали в тази насока. Плод на усилената му работа са редица трудове, написани на чешки и немски. Едно от най-забележителните му изследвания е ”Славянски древности” (1837), където представя живота на славяните от най-дълбока древност до края на IX век. В този колосален труд авторът отделя значително място и на българите.

Шафарик оспорва числеността на българското население и посочва обявената бройка от 600 000 души за невярна. Според него в онзи момент българите наброявали 4 милиона и населявали обширна област, в която влизали Македония, Тракия и Мизия. Ценни са и трудовете му, посветени на старата славянска писменост в България, на делото на Светите братя Кирил и Методий.

Павел Шафарик проявява голям интерес към възрожденската българска литература, върху чиито автори оказва силно положително влияние. Той е един от основателите на славистиката като научна дисциплина и активен участник в Първия славянски събор, който се е провел в Прага през 1848 г.

Видният учен е бил член на Кралското чешко общество на науките и на други научни дружества. Той е откривател на т. нар. Шафариков триод– изключително ценен среднобългарски книжовен и музикален паметник от края на XII век.     

Павел Шафарик умира през 1861 г.